Младен Кръстаич е отскоро в България, но за това време се очерта като сериозен душманин на българския национален отбор. Неговото присъствие със сигурност е като дълбачка и на без това дълбокото дъно, в което е изпаднал представителният тим.

Още с появата на стартовия състав на България за мача в Каунас стана ясно, че всеки от седемте милиона български граждани щеше да извади по-адекватни титуляри. Но има и сериозна вероятност Кръстаич просто да се забавлява, като ни гледа сеира! И в това твърдение има логика, защото сърбинът със сигурност е разбрал, че във футболно отношение сме жалка картинка. И може би изкушението да си прави гаргара с нас е надделяло у него.

Появата на Груев като централен защитник, на Галчев и Марин Петков като външни бекове полузащитници и на Шопов в средата на терена са най-необяснимите решения в цялата история на националния ни отбор. При положение че имаш Петко Христов и Симеон Петров на позицията на централния защитник, Филип Кръстев и Андриан Краев в средата на терена, Виктор Попов и Иван Йорданов по крилата! Толкова лесно е да излезеш с най-доброто, а Кръстаич по някакви си негови причини не иска да го разбере.

Дотук с разсъжденията от дивана. Следват обаче големите въпроси, които вече близо 20 години остават без отговор. Ще понесе ли някой отговорност и в какво ще се изрази тя за обещаното класиране на европейско първенство, което няма как да се случи. Въобще на някой трепва ли му при всеки следващ неуспех на националния отбор? Някой да излезе и да каже, че сме се примирили и винаги ще бъдем на това незавидно положение. А не да се говорят цинизми от сорта, че съставеният от Кръстаич млад отбор щял да ни носи радост в следващите 3-4 години. Този млад отбор пропуска Евро 2024, за световното през 2026 е химера въобще да се мисли, а за европейското през 2028 г. вече няма да са толкова млад отбор и може би тогава ще се прави нов такъв за следващите 3-4 години. Но Борислав Михайлов ще празнува четвърт век в креслото на президент на БФС, а само Гонзо ще бъде заменен от друг бушон.

От мача в Будапеща срещу Унгария изминаха само три месеца. Там бяхме тотално разкрити и представлявахме плачевна гледка. Маджарите ни унищожиха футболно по всички възможни начини. Свърши мачът, констатира се направеното от диктатора Орбан и какво се промени три месеца по-късно? Може би във вторник ние ще унищожим Сърбия в Разград!? За целта Пикси Стойкович трябва да започне мача със седем полеви играчи и един вратар. След като Литва ни взе равен при 80 минути с човек по-малко, с колко по-малко трябва да играят сърбите, за да има шанс и за българите.

Ситуацията вече е безнадеждна. Времето на Кръстаич изтича, за да влезе следващата жертва. И в Боянските сараи трябва поне малко да си дадат зор да помислят преди поредната си неизбежна треньорска грешка, която, както по всичко изглежда, предстои да стане факт. След Ясен Петров и Младен Кръстаич ще е проява на съвършена тъпота да назначиш следващия като тях. А те точно това ще направят.

Пише Тема Спорт