От началото на прехода до наши дни българският футбол се оказа свързан с поредица от трагични събития. Собственици, президенти, бизнесмени и хора от управлението на клубове бяха убивани при атентати, разстрели и показни покушения. Особено тежка е хрониката около пловдивския „Локомотив“.

Подготвено от екипа на PlovdivSport.info

Българският футбол има своята славна история, големи победи, шампионски титли и незабравими футболисти. Но зад част от най-успешните клубни периоди след началото на демократичните промени стои и една мрачна действителност.

През 90-те години и първото десетилетие на новия век футболът у нас привлича влиятелни бизнесмени, представители на силови структури и хора с огромни финансови възможности. За някои от тях клубовете се превръщат в начин да демонстрират влияние и обществено положение.

Резултатът е поредица от убийства, голяма част от които остават неразкрити.

Според международно журналистическо разследване на OCCRP след 1989 г. са убити 15 ръководители или собственици само на три български футболни клуба. Историята около „Локомотив“ (Пловдив) е сред най-тежките.

ГЕОРГИ КАЛАПАТИРОВ – ЖОРО ИТАЛИАНЕЦА

6 април 1995 г. – Пловдив

Едно от първите знакови убийства, свързани с ръководството на пловдивския „Локомотив“.

Георги Калапатиров е сред хората, които участват в управлението на клуба в началото на 90-те години. Заедно с Петър Петров и Николай Попов е сред създателите на структурата „Клуб 777“, а впоследствие става представител на ВИС в Пловдив.

На 6 април 1995 г. Калапатиров е застрелян край Гребната база в Пловдив. Според публикуваните разследвания е прострелян с един куршум в сърцето.

Убийството му остава част от поредицата тежки престъпления, свързани с хора около пловдивския клуб.

И до днес публично известните данни не дават категоричен отговор кой е поръчителят и какъв точно е мотивът.

ГЕОРГИ ПРОДАНОВ

15 юли 1995 г. – автомобилна катастрофа

След смъртта на Калапатиров управлението на „Локомотив“ преминава към Георги Проданов.

Неговото име също остава в черната хроника на клуба. Проданов загива при автомобилна катастрофа на 15 юли 1995 г.

Особено притеснителен е един детайл, описан в разследване на OCCRP – спирачните маркучи на автомобила му са били прерязани.

Така смъртта му не изглежда като обикновен пътен инцидент, макар да трябва да се прави разграничение между публикуваните журналистически данни и окончателно установените съдебни факти.

ПЕТЪР ПЕТРОВ – ПЕШО ПАТЕРИЦАТА

24 март 1998 г. – Пловдив

Петър Петров е бивш състезател по борба и една от ключовите фигури в ранното управление на „Локомотив“ (Пловдив).

Според публикациите той е бил два пъти вицешампион на Европа по борба и два пъти сребърен медалист от балкански първенства.

Заедно с Калапатиров и Попов участва в създаването на „Клуб 777“, а впоследствие тримата са свързвани с ВИС в Пловдив.

На 24 март 1998 г. Петров е застрелян пред дома си в пловдивския квартал „Кючук Париж“. В публикации за случая се посочва, че е използван автомат „Калашников“.

Смъртта му е поредният тежък удар за хората, свързани с ръководството на „Локомотив“.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ – МАЙМУНЯКА

28 януари 2002 г. – София

Димитър Димитров е сред бизнесмените, свързани с управлението на няколко футболни клуба – „Искър“ (София), „Хебър“ (Пазарджик) и „Беласица“ (Петрич).

В началото на новия век той участва в процеси по прехвърляне на футболни активи и преструктуриране на клубове.

Димитров е сочен за приближен до Георги Илиев и свързван с ВИС.

На 28 януари 2002 г. е убит при атентат в столичния квартал „Стрелбище“. Взривното устройство е поставено в пощенска кутия на жилищна сграда и се задейства, когато той влиза в блока.

Това е едно от показните убийства, които бележат периода на силово преразпределение на влиянието в България.

КАРО АКОПОВИЧ

19 декември 2002 г. – Аксаково

Във футболната хроника присъства и името на варненския бизнесмен Каро Акопович, свързван с футболния клуб „Вихър-Владислав“.

Той е собственик на верига бензиностанции и газостанции във Варна.

На 19 декември 2002 г. е застрелян в село Аксаково, докато гостува на свой съдружник и приятел. Нападателят стреля през прозореца на къщата.

Акопович е прострелян с пет куршума и умира на 41-годишна възраст.

ИЛИЯ ПАВЛОВ

7 март 2003 г. – София

Едно от най-известните имена в българския бизнес през годините на прехода.

Илия Павлов е основател на „Мултигруп“ и една от най-влиятелните фигури в икономическия живот на страната през 90-те години.

Във футбола името му е свързано най-вече с ЦСКА, където заема ръководен пост през втората половина на 90-те години. Впоследствие става президент и на „Черно море“.

На 7 март 2003 г. Павлов е застрелян пред сградата на „Мултигруп“ в София.

Нападението е извършено със снайперистко оръжие. Павлов е прострелян в сърцето и умира.

Убийството му предизвиква огромен обществен отзвук. До този момент той е сред най-богатите българи.

Смъртта му остава едно от най-знаковите неразкрити покушения в новата българска история.

СТОИЛ СЛАВОВ

19 януари 2004 г. – София

Стоил Славов е свързан с управлението на „Славия“ и с бизнес средите около силовата групировка СИК.

На 19 януари 2004 г. в сградата, в която се намира неговият офис на столичния булевард „Джеймс Баучер“, избухва бомба в асансьор.

При взрива загиват Славов и тримата му охранители.

Покушението е сред най-показните атентати в София през този период.

Случаят е част от поредицата насилствени престъпления около хора, свързвани с футбола и силовите структури.

МИЛЧО БОНЕВ – БАЙ МИЛЕ

30 юли 2004 г. – София

Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е сред фигурите, свързвани с ръководството на „Славия“ през шампионския период на клуба.

На 30 юли 2004 г. той е убит в ресторант-градина „Славия“, намиращ се в непосредствена близост до стадиона.

Нападателите са облечени в полицейски униформи. Влизат в заведението, представяйки се за служители на реда.

След като присъстващите са принудени да легнат на земята, започва стрелба.

Загиват Бай Миле и петима от охранителите му. Други двама охранители оцеляват.

Това е едно от най-кървавите показни убийства в България през 2004 година.

ДИМИТЪР МИНЕВ – ДИМАТА РУСНАКА

24 октомври 2004 г. – София

Димитър Минев е друга фигура, свързана с управлението на „Славия“ през шампионския сезон 1995/1996.

На 24 октомври 2004 г. е застрелян от снайперист, когато излиза от столично заведение на булевард „Витоша“.

Убийството му се случва само няколко месеца след разстрела на Бай Миле.

Така поредицата от смъртни случаи около хората, свързани със „Славия“, продължава.

НИКОЛАЙ ПОПОВ – МАРТЕНИЦАТА

1–2 март 2005 г. – София

Николай Попов е президент на „Локомотив“ (Пловдив) в периода 1993–1995 г.

Той е сред тримата основатели на „Клуб 777“, заедно с Георги Калапатиров и Петър Петров.

След това е свързван с представителството на ВИС в Пловдив.

На 1 март 2005 г. е нападнат пред дома си в столичния квартал „Овча купел“. Според публикациите е пребит, прострелян в краката, а след това и в главата.

Умира в болница „Пирогов“, без да дойде в съзнание.

Името му остава поредното в черната хроника на ръководителите на пловдивския „Локомотив“.

ГЕОРГИ ИЛИЕВ – ГЛАВНИЯ

25 август 2005 г. – Слънчев бряг

Едно от най-емблематичните имена в историята на българския футбол от началото на новия век.

Георги Илиев е собственик на „Локомотив“ (Пловдив) и човекът, при чието управление клубът достига до най-големия успех в своята история – шампионската титла през сезон 2003/2004.

Преди това Илиев влиза във футбола чрез „Велбъжд“ (Кюстендил). През 2001 г. клубът се обединява с „Локомотив“ (Пловдив), а впоследствие пловдивчани се превръщат в един от водещите отбори в страната.

На 25 август 2005 г. „Локомотив“ побеждава ОФК „Белград“ и си осигурява място в следващия кръг на турнира за Купата на УЕФА.

След двубоя Илиев празнува с футболистите и близки хора в заведението си „Буда бар“ в Слънчев бряг.

Малко по-късно е застрелян от снайперист.

Куршумът го поразява в сърцето. Той е само на 39 години.

Смъртта му е огромен удар за „Локомотив“, който губи човека, стоящ зад шампионския проект.

Особено трагично е съвпадението – клубът току-що е постигнал голям европейски успех, а неговият президент е убит часове след победата.

УЕФА също отразява убийството, като подчертава, че към онзи момент няма доказателства то да е свързано пряко с футболната дейност на Илиев.

АЛЕКСАНДЪР ТАСЕВ – ОСТАПА

14 май 2007 г. – София

След убийството на Георги Илиев управлението на „Локомотив“ преминава към Александър Тасев.

Той е бизнесмен от Кюстендил, занимаващ се с търговия и износ на череши, производство на обувки, винопроизводство и петролни продукти.

Поема клуба в изключително труден момент и успява да стабилизира финансовото му състояние.

Но и неговата съдба се оказва трагична.

На 14 май 2007 г. Тасев е открит мъртъв в личния си автомобил в столичния квартал „Бояна“.

Той е прострелян с два куршума в главата.

Според публикации по случая двама мъже на мотоциклет са се приближили до автомобила му, след което единият е открил огън.

Убийството му остава неразкрито.

Така само две години след смъртта на Георги Илиев „Локомотив“ губи и следващия си собственик.

ЮРИЙ ГАЛЕВ

20 юни 2010 г. – Самоковско

Юрий Галев е собственик и президент на „Рилски спортист“ (Самоков), като има съществена роля за развитието на клуба и достигането му до елитния футбол.

Бизнесът му е свързан с курорта Боровец и региона.

През нощта на 20 юни 2010 г. Галев е прострелян с пет куршума, след като се прибира към родното си село Бели Искър.

Откаран е в болница „Пирогов“ в тежко състояние.

Въпреки лекарските усилия умира на единадесетия ден след покушението.

Случаят е сред най-известните нападения срещу футболен ръководител в България през 2010 година.

ГЕОРГИ ТАНЕВ

Бургас – 2010 г.

Георги Танев е бивш президент на „Нефтохимик“ и член на управлението на „Черноморец“.

Загива след спречкване пред бургаско заведение, при което е прободен с нож в корема.

Откаран е в болница и претърпява спешна операция, но умира.

В този случай полицията съобщава за битов конфликт, а не за поръчково убийство.

Това е важно разграничение, защото не всяка насилствена смърт на футболен ръководител може автоматично да бъде поставяна в графата на мафиотските разстрели.

ЕДНА ЧЕРНА ХРОНИКА, КОЯТО БЪЛГАРСКИЯТ ФУТБОЛ НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯ

Когато се погледне назад, става ясно, че футболът в България през годините на прехода е бил много повече от игра.

За част от влиятелните бизнесмени клубовете са били начин за влияние, престиж и присъствие в обществения живот. В някои случаи около тях са се преплитали интереси, свързвани със силови структури и организирана престъпност.

Най-тежко това се усеща в Пловдив, където историята на „Локомотив“ е белязана от поредица трагични загуби на хора от неговото ръководство.

Георги Калапатиров, Георги Проданов, Петър Петров, Николай Попов, Георги Илиев и Александър Тасев – шест имена, свързани с различни етапи от управлението на клуба, около които се натрупва една от най-мрачните хроники в българския футбол.

Много от тези престъпления остават без окончателен отговор. Неизвестни поръчители, неустановени мотиви и разследвания, които не довеждат до справедливост.

А футболът продължава напред, стадионите се пълнят, титлите се печелят и нови поколения фенове създават своите спомени.

Но тази част от историята остава предупреждение за времето, в което границата между спорта, бизнеса и криминалния свят беше опасно размита.

Екипът на PlovdivSport.info