В началото на ХХ век в Пловдив, възпитаниците на колежа „Свети Августин“ популяризират заниманията с физкултура и допринасят за разпространението на спортните игри сред градската младеж. В периода 1906 – 1907 към колежа е създаден първият тим за футбол, който оказва заразително влияние върху Пловдив и през периода 1910 – 1912 започват да възникват различни отбори по подобие на този от „Свети Августин“. Група ентусиазирани приятели, възпитаници на Първа мъжка гимназия и Френския колеж, решават да създадат свой клуб и организирано да се занимават с футбол.

На 11 март 1912 г. (неделя) те учредяват „Хр. Ботевъ – Футболно дружество“^[3]. На следващия ден, понеделник, съставеният учредителен протокол е официално легализиран от Пловдивския областен съд. Поради тази причина мнозина приемат датата 12 март за рождена. Първият Управителен съвет на дружеството се състои от: Стоян Иванов Пухтев – председател, Ненко Георгиев Пенелов – заместник-председател, Петър Делев – секретар-касиер и Теньо Русев – домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев. Името на дружеството предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15 септември 1929 г., броени дни преди кръщелникът му да стане шампион на страната.

Първите съперници, с които Ботев Пловдив мери сили са отборите на Втора софийска мъжка гимназия и колежа „Свети Августин“, както и съществуващият през 1914 г. в Каршияка клуб „Трите конски сили“. Тренировъчните си занимания футболистите провеждали на ливадите зад Хълма на изворите (Бунарджика) в Мараша, а мачовете се играели на плацовете на 21-ви и на 9-ти пехотни полкове.^[4]. Поради избухването на Балканската война и замирането на обществения живот, клубът временно преустановява дейността си. След края на войната дружеството вече носи името „Ученическо футболно дружество – Хр. Ботев“, а известна част от клубните членове са били такива и на гимнастическото дружество „Тракийски юнак“. Световната война (1914 – 1918) нанася нов организационен удар за клуба, от чийто редици принудително напускат редовни членове за да се включат в бойните части по фронтовете. През 1915 – 1916 г. клубният живот почти замира поради липса на членове, малко са провежданите футболни срещи – предимно срещу формации от френски, английски и италиански военнопленници.

През 1917 г. е изработен първият клубен устав, в който са определени правата и задълженията на всеки член. Определени са и клубните цветове – жълто и черно. Изборът е заради съчетанието от цветовете на учредителите – православното черно на гимназистите от Първа мъжка гимназия и католическото жълто на колежаните от „Свети Августин”. Също така, жълтото олицетворява „златните жита на Тракия“, а черното „земята ѝ“…^[5] В годините до преврата от 09.09. 1944 г., жълто-черният клуб се налага като най-популярното дружество в Града на хълмовете. Ботевистите представляват сърцевината на пловдивското гражданство.