Днес се навършва една година, откакто футболът загуби един от своите тихи герои – Румен Иванов. Бившият нападател на Ботев (Пловдив), Етър и младежкия национален отбор на България си отиде твърде рано, но остави след себе си спомени, които няма да избледнеят.

Румен е роден на 14 септември 1973 година в Карлово и прави първите си стъпки в родния Металик (Сопот). Скромен, работлив и упорит – тези три думи описват най-добре младия футболист, който още на 18-годишна възраст поема по големия път към славата, преминавайки в Етър (Велико Търново) – тогавашния шампион на България.
До трансфера се стига благодарение на съдействието на бившия защитник на болярите Ангел Лулчев, който и днес споделя, че не може да разбере как Ботев (Пловдив) е изпуснал шанса да го привлече по-рано.

Във Велико Търново Румен се превръща в любимец на феновете – с характер, себераздаване и усмивка, която рядко слизаше от лицето му.
Следват два сезона с жълто-черната фланелка на Ботев (Пловдив), където изживява едни от най-емоционалните си мигове – участвайки в мачове за Купата на УЕФА срещу испанския Севиля и грузинския Динамо (Тбилиси).

През 1996/1997 година Румен облича синята фланелка на Левски (София) и взема участие в европейските двубои от турнира за Купата на носителите на купи срещу Олимпия (Любляна).
Между 1997 и 2001 година пътят му минава през Швейцария, където играе за Йънг Бойс, Аарау и Баден, а по-късно и през Германия с отбора на Валдхоф (Манхайм).

След завръщането си в България Румен отново защитава цветовете на Ботев (Пловдив), Родопа (Смолян), Етър-1924, Металик (Сопот), Любимец, Нафтекс и други тимове. Играл е и в по-далечни дестинации като Малайзия и Кипър, но никога не забравяше откъде е тръгнал.

Между 1993 и 1995 година Иванов е част от младежкия национален отбор на България, където демонстрира не само талант, но и огромна любов към играта.

Днес, година след като го няма, приятели, съотборници и фенове си спомнят за Румен Иванов с усмивка и тъга. Един човек, който не търсеше светлините на прожекторите, но винаги блестеше с това, което беше – честен, добър и истински.

Материал на www.plovdivsport.info