На стар стадион кога щеше да стане такъв мач?! Да ти е кеф наистина да изключиш другите си сетива и за 90 минути да останеш само на футболна вълна, независимо дали си от Ботев Пловдив, ЦСКА или си дал отговор „не подкрепям никого“. Но това е като на изборите, дори да си нямаш фаворит, е добре да отидеш до урните.

Струваше си цялото чакане, разправиите, милионите, рестартирането на строежа и в крайна сметка неговото завършване – няма спор, че новият стадион „Христо Ботев“ прави футболът поне една идея по-привлекателен. Един ден и ЦСКА трябва да има модерна и лъскава арена, само си представете ако и първия мач с Ботев за купата в София се бе играл на вече построена „Армия“. Искаме да се почувстваме и ние малко европейци, когато сме зрители на футболен мач. И да гледаме как и отборите си доставят истинско удоволствие.

И в стила на първото изречение – с преобладаваща бройка на български играчи и в двата отбора, кога щеше да стане такъв мач като този в сряда вечерта на „Колежа“?! И все пак отправяме критика за Ботев, който притежава първата модерна в новата ни футболна история база и за толкова години трябваше да има готова продукция. Би било някак по-симпатично и малко повече ботевисти щяха да имат интерес към този отбор на този хубав стадион. Обаче сега феновете на Ботев, които са почти на седмото небе след мача реванш с ЦСКА, не питат – защо играем с толкова чужденци. Победителите не търпят такива въпроси.

Защо обаче не всеки мач на тази арена не минава при такава огнена и латино обстановка? Или, хайде нека да е почти всяко домакинство на канарчетата трябва да привлича публиката, която може да предизвиква завист през пролетта, защото няма друга футболна общност в България в момента, която е изпълнена с качествен адреналин. Предстои десертът на финала в София, вън от съмнение е, че около 15 хиляди пловдивчани от жълто-черната половина на града ще си направят неповторим кеф като типичните пътуващи съпортъри, както го правят на запад.

Футболът на Ботев го каза треньорът на загубилия отбор. Стамен Белчев, за разлика от майсторския си предшественик, обича да говори за футбола в детайли. Признанието за падането в капана на канарчетата дава на публиката поле да размисъл – как точно играе Ботев при Керкез и как точно реагира тактически ЦСКА на Белчев. Извън усещането за атмосфера при хубавия стадион, двата отбора играха много приятен, жив, пружиниращ и пулсиращ футбол. Треньорската работа и в двата съперника даде своя печат, както би казал колегата Николай Костов.

Без да са се наговаряли, водачът на Ботев също поднесе комплименти на Белчев. След мача вместо да се надува като пуяк, на фона на все още празничната атмосфера на стадиона, Керкез на практика каза, че ЦСКА са си губили времето (а от там и нервите и парите) с Ел Маестро, отчитайки че това сега е много различен отбор. Феновете на червените, а и бившите собственици, вероятно им се иска да върнат времето назад и да изтрият второто присъствие на онзи киселяк Нестор начело на отбора. Отборът наистина играе по-различно и освободено. Не е голяма разликата, все пак футболистите са същите, но я има. А колко различен ще е ЦСКА от тук насетне като клуб, предстои да проследим! Промените на всички нива предстоят, а наред с това казано по първомайски – кипи усилен и неуморен труд по новия стадион.

ЦСКА е в преходен период, с всички предимства и недостатъци на това „явление“. Постганчевото управление обаче бързо трябва да поеме по ясен път, като за заварено положение Стамен Белчев и двамата изпълнителни директори ще имат време да застанат пред огледалото и да начертаят поне двегодишен спортно-технически план. Ясно, че сега е късно да се перчат с нереалистичи цели – за следващата кампания да стават първи. Поне два трансферни прозореца трябва да минат, да се направи проветрението, ако трябва са смени и дограмата, но на първо време е редно да се обясни на аудиторията какъв е новият курс.

Желю Станков /Тема Спорт /