През март 2010 г. се навършваха 11 г. от деня, в който Димитър Христолов поема Ботев. Славният пловдивски клуб обаче бе изхвърлен от „А“ група, а Христолов се превърна в може би най-мразения човек в Пловдив. След дълги уговорки той се съгласява да говори пред кореспондента на вестник „Труд“ в Пловдив Николай Спасов.

– Г-н Христолов, спомняте ли си деня, в който поехте „Ботев“ (Пд)?

– Помня го, проклинам го и сигурно така ще е до края на живота ми. Проклинам деня, в който влязох в порнофилма, наречен „Български футбол“. За съжаление не знам как да изляза от него. Да се захвана с „Ботев“ е най-голямата грешка в живота ми, от която пропилях 11 г. Това „удоволствие“ ми струваше между 10 и 12 милиона.

– Защо не се махнахте по-рано, за да не се стига до този терор срещу вас – нападения над дома ви в Крумово, на стадиона, по улиците на града, разбиване на офиса ви и т.н.?

– Защото никога не е имало такава възможност, а отдавна искам да се махна.

– Вашите опоненти обаче твърдят, че с финансовите си претенции сте успели да прогоните купувачи като Георги Илиев, Константин Динев, Георги Гергов, Ирена Кръстева, ТИМ…

– За другите не искам да коментирам, но с Ирена Кръстева и хората около нея имаше перфектен договор.

– Защо тогава не тя, а вие още сте собственик?

– Те се отметнаха от договора, не аз. Трябваше да преведат 2 млн. лева и клубът беше техен още на 22 декември 2008 г.

– Тогава защо ви съдят за над 750 000 лева. Дори вече има решение на съда…

– Ами така са нещата…

– Срещу вас има заведени още две дузини финансови искове. Носи ви се славата на най-съдения в цяла България. Вие ли сте най-големият престъпник?

– Смятам, че съм управлявал почтено и достойно „Ботев“ 11 г. Мога да се закълна, че не съм продавал мачове, не съм се поддал на натиска на т. нар. грандове. „Ботев“ не е бил сателит на друг клуб. Друг е въпросът доколко е било полезно подобно управление. Но сам не можех да направя нищо!

– Защо сам – толкова много ръководители и треньори се изредиха в клуба?

– В това отношение допуснах най-големите си грешки. Дадох шанс и възможност на много хора да се учат, но всички до един се провалиха. Изредиха се куп легенди, които мислеха как да ме оберат и да сложат някоя стотинка повече в джоба си.

– Нека говорим с конкретни имена…

– Те се знаят от всички – достатъчно е да видите кои са работили в „Ботев“.

– А какво е усещането да сте толкова мразен?

– Не искам да коментирам тази болна за мен тема. Абсолютен парадокс е да съм инвестирал милиони левове лични пари и да ме наричат убиеца на „Ботев“. Не аз, а феновете ликвидираха една близо 100-годишна история. И на кмета Славчо Атанасов предложих клуба срещу един лев, но и той не го иска.

– Защо сте му толкова сърдит на градоначалника и яростно го нападате и критикувате напоследък?

– Защото бързо забрави колко пъти съм го водил в Италия, кметицата на Милано и дори миланската „Ла Скала“ му докарах на крака. И проект за сигурността на Пловдив за 200 000 евро му подариха италианците. А в един момент той забрави, че аз съществувам.

– Имало ли е политически чадър над главата ви?

– Никога. Може би има друга сила, която ме пази свише, защото съм честен и почтен.

– Да не се преселите със семейството в Италия?

– Нямам такива планове. А и в момента ми е взет задграничният паспорт.

– Умишлено ли докарахте „Ботев“ до изхвърляне от „А“ група?

– Няма такова нещо. Не аз, феновете го изхвърлиха. И то типично по шопски – не е важно на Нане да му е добре, а на Вуте да е зле.

– Колко процента е вината ви, за да се стигне до сегашното положение?

– На 100% е моя. И то единствено и само за това, че допуснах да бъда въвлечен в този порнофилм със заглавие „Български футбол“. Друга вина нямам.

– Опонентите ви твърдят, че от 3-4 г. не сте дали дори и лев за „Ботев“…

– Аз имам финансови документи, които говорят друго. Питайте футболистите кой им даде пари за миналата Нова година, след като някои от тогавашните шефове си взеха заплатките и заминаха на почивка в Гърция, а играчите останаха без пари.

– Каква бе ролята на треньора Енрико Пичоне в този сапунен сериал?

– Според мен твърде опасна! Но по-добре питайте самия него, той все още е тук, в Пловдив, и сигурно по-добре знае!

– Пичони обаче твърди, че вие сте виновник за забраната да напуска България заради 60 000 лева дълг към хотел…

– А га яде кифтетата и филетата, май други неща говореше! И пред мен ги редеше едни сладки-сладки приказки, когато ме навиваше да му подпиша договора за 7-8 хил. евро месечна заплата. Господ ми е свидетел какви ги разправяше Пичоне, като дойде втория път – имал осигурен бюджет от 800 000 евро, да не се притеснявам за нищо. Първокласен лъжец се оказа този Пичоне, след като и аз му се хванах.

– Но и вие имате неуредени сметки към същия хотел за 20 000 лева…

– И тези сметки не са мои, а на двама бивши началници в „Ботев“. Единият бе изпълнителен директор, а другият – финансов.

– Какво ще правите занапред?

– Нищо! Пловдив си има градска управа и щом „Ботев“ е толкова любим на стотици хиляди хора, нека те да мислят как да го възродят. Аз вече нямам намерение дори да минавам покрай футболни стадиони в България.